Съзависимостта означава пряко или косвено поддържане и приемане на пристрастеността в семейния кръг.
Поведението на средата на зависимите, които чрез извършване или неизвършване на някакви действия започват да подкрепят пристрастяващото поведение на член на семейството, който се е разболял. Самото разбиране, че имате проблем със зависимостта в семейството, е шок, който семейството трудно може да преработи в първите моменти. Доминиран от страхове, които блокират рационалното ни поведение. Поради тази причина, вместо да съдим, ние започваме да толерираме поведението на зависимите. Така влизате в системата на съзависимост.
Навлизането в съзависимата система започва със страх, когато не правим нищо, за да атакуваме проблема, защото сме под стрес от новата ситуация. На този етап се страхуваме и от етикетиране на социалната среда, поради което проблемът се прикрива, не се обръщаме към професионалисти и така губим време, докато проблемът прогресира.
Когато научат, че детето има проблем с някаква зависимост, родителите обикновено се питат къде са сбъркали. Те се питат какъв период е бил, когато са „пропуснали“ живота на детето и са позволили на някой друг или нещо друго да поеме властта.
Следващото нещо, което идва след знанието, е отричането на проблема, защото смятаме, че това е фаза, която ще премине само от себе си. Неправилните действия започват от отричането, когато например даваме на дете пари за закуска, вместо конкретна закуска. Често се случва родителите в същото време да се съмняват къде ще бъдат използвани тези пари. За съжаление, в случай на зависим, почти сигурно ще бъде похарчен за вещество, алкохол или билет, ако е комарджия.
Парите са първото нещо, с което влизаме в съзависимата система. От друга страна, механизмите на пристрастяване на засегнатия член се развиват и укрепват. Семейството спонтанно започва да се държи според принципите на зависимостта.
Излезте от съзависимата система
Най-честите съзависими са родителите, след това партньорите, а най-рядко децата. Защо родители? Самият родител е най-вече емоционално претоварен към детето си и се страхува, че ако е прекалено строг, то ще се обърне и ще си тръгне и едва тогава ние нямаме представа къде е, с кого и какво прави. Следва линията на най-малкото съпротивление и всъщност би било правилно да предприемем действия, от чиято реакция се страхуваме. Това би било началото на излизането от съзависимата система, а втората стъпка ще бъде навлизането в адекватно решаване на проблеми. В болница MedTiM, освен със зависими, експертният екип работи интензивно и със съзависими, които са неразделни членове на лечението.
Психотерапевтичната работа включва учене на комуникативни умения, възстановяване на нарушени граници в детето, начини за поставяне на граници, усвояване на социални умения за приемане на отговорност, възстановяване на изгубено или установяване на самочувствие и авторитет. Това лечение в болницата за лечение на зависимости MedTiM със съзависими се извършва не само чрез болнично лечение, но и по време на рехабилитационния период.
